Пино Гри
Пино гри (Pinot gris) е поредният член от интересната фамилия Pinot, който напоследък се радва на много добър прием и растяща популярност сред любителите на виното.
Меките му и ароматни вина се отличават с повече екстракт и цвят, отколкото обикновено очакваме от едно бяло вино.
Логично, ако знаем, че пино гри е най-популярната мутация на пино ноар. Гроздовете му се отличават с цветове, вариращи между почти всички отсенки на сиво-синьото и червеникаво-кафявото, много често в рамките на една-единствена чепка. На лозето пино гри лесно може да бъде объркан с пино ноар, тъй като листата им изглеждат по еднакъв начин, а преди беритба, особено в много зрели години, дори гроздовете им си приличат учудващо много. Преди години, в лозята на Бургундия, измежду редовете с пино ноар, се е намирало и достатъчно количество пино гри, внасящо в реколтите понякога повече мекота, понякога повече свежест. И днес, под името pinot beurot, сортът е разрешен в повечето апелации за червено вино в Бургундия и дори в най-известните grands crus на региона могат да се срещнат откъслечни насаждения с пино гри.
По Долината на Лоара има ограничено количество пино гри, често под името Malvoisie, чийто вина са силно ароматни и високо екстрактни, с различно ниво на остатъчна захар. Отново под името Malvoisie сортът се среща и в Швейцария, в кантона Wallis и вината са отново плътни, обемни и силно ароматни.
Елзас. В границите на Франция, това е областта, която отдава на пино гри най-голям респект. Разбираемо при впечатляващите резултати. Дълги години сортът е познат под името Tokay-Pinot gris или Tokay d’Alsace. От 1993 година, след подписване на споразумение между ЕС и Унгария, това не е разрешено и думичката Tokay не може да бъде изписвана на елзаска бутилка с пино гри. Това, разбира се, не е повод производителите в Елзас да не продължават да наричат или да изписват сорта със старото му име навсякъде, освен на етикета на бутилката.
Пино Гри е един от сортовете, обявени за “благородни” в Елзас, но насажденията му са по-малко от тези на другите два члена на елзаския триумвират – ризлинг и гевюрцтраминер – и като че ли винаги е стоял в сянката им. Незаслужено, тъй като пино гри обединява в себе си пикантността на гевюрцтраминера и гъвкавия гръбнак на ризлинга, т.е. вината му са дълголетни и подлежат на развитие. Освен това плътните му и сухи вина изпълняват уникалната роля на почти универсален компаньон към обилната (елзаска) кухня, без да се натрапват с прекалено интензивни аромати. При младото пино гри те напомнят праскова и кайсия с нотка на опушено, а с течение на времето във вкуса му се развиват маслени и бисквитени тонове.
С десертния вариант – Vendange tardive – пино гри се справя блестящо и искри в паметна роля.
Pinot grigio – самото звучене на името на сорта в Италия навежда на мисълта за нещо леко, ефирно, необременено, изобщо dolce far niente. Със сигурност обаче това е и най-добре познатото наименование на съвременния потребител на стоката вино. Най-обширните насаждения с пино гриджо в Италия (общо над 3500 хектара) се намират в североизточната част и най-вече във Фриули. Тук се произвеждат едни от най-харесваните вина на DOC-областта Collio, но също така и безмерни количества от доста безлично сухо бяло вино с леко загатнат аромат и агресивна киселинност, абсолютно нетипична за сорта. В Италия съществува тенденцията пино гриджо да се бере преди да настъпи характерното за него бързо спадане на киселините почти веднага след настъпването на оптималната зрялост. С други думи деликатна работа и при значителните насаждения из цяла Италия – Ломбардия, Емилия-Романя, Южен Тирол – е разбираемо, че не всеки може или желае да отдели толкова внимание на сорта, при условие, че светът така или иначе поглъща огромни количества леко и безгрижно пино гриджо.
В Германия сортът се среща под наименованията Grauburgunder и Rulaender и се радва на много добър прием от публиката през последните десетина години.
Рулендер (Rulaender) е традиционното име на пино гри, който дължи разпространението си из немските лозя в началото на 18 век на търговеца на вино от Пфалц Йохан Зегер Руланд. От средата на 80-те години на 20 век някои от производителите започват да използват името “Rulaender” само за сладките си, обикновено ботритизирани вина от пино гри, а сухите си вина етикетират под името “grauburgunder” (граубургундер). Днес това е обичайното стилово разпределение на вината от пино гри, служещо като надежден ориентир в иначе сложната система за обозначение на немските вина. Над половината от насажденията с пино гри (над 2500 хектара) в Германия се намират в сравнително топлия регион Баден, принципно известен с много добрите си вина и от пино ноар (блау- или шпетбургундер).
Немският сух Grauburgunder е едно от изключително интересните вина, които ни се предлагат днес на световния винен пазар. “Предлагат” е неточно казано, тъй като количеството му не е голямо, а търсенето значително и рядко нещо попада извън границите на самата Германия, т.е. граубургундерът е обект на наслада от страна на ограничен брой ценители и ако имате възможност да си закупите бутилка или две, не се колебайте. Плътното му и мощно тяло, ненатрапчивият му, но изискан аромат на зрял плод, ядки и масло го правят почти ненадминато сомелиерско предложение към огромна палитра от ястия.
В немскоговорящото винено пространство пино гри постига много добри резултати и в Австрия, в регионите Бургенланд и Щирия (Steiermark). Тенденцията и тук е към пищни, сухи вина с плътен и гъст аромат и тяло. Някои от винарите експериментират и предлагат все пак своя Rulaender с малко по-висока остатъчна захар, около 11-12 гр. захар на литър, което обикновено се отбелязва само от най-наблюдателните потрербители. За останалите леката сладост е просто естествено допълнение към мощта на това вино.
Szurkebarat, означаващо в превод сив монах, е достолепното име на сорта в Унгария. Широко разпространен, но като че ли на места неподходящ за унгарския климат. Ниската киселинност на пино гри не се отразява добре на вина отглеждани на прекалено равни и горещи терени, като тези в Унгарската низина. Резултатът оттам са в по-голямата си част някак си вяли, лишени от живец вина.
Едно от най-известните унгарски пино гри е Badasconyi Szurkebarat – плътно, тежко вино от северния бряг на езерото Балатон.
От лозята по склоновете на планината Матра идват по-леки, игриви и жизнени екземпляри.
В Новия свят пино гри намира засега умерен, но бързо нарастващ отклик. В Орегон той е един от най-успешните сортове.
Площите му в Калифорния, предимно в Монтерей и Напа Вали, нарастват значително от края на 90-те години насам. Южният остров на Нова Зеландия и Австралия, макар и в ограничена степен, също се радват на присъствието му в лозята си.
На българския пазар към 2011 година могат да бъдат намерени както италианско пино гриджо (над 10 различни вина), така и първи опити с местни насаждения от сорта.
|
за реклама
Тема на 
