за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Сортове
Подробна информация за местните и международни сортове ще можете да намирате в рубриката "Гроздето"

Използвани са материали и снимки от лозаро-винарската карта на Националната лозаро-винарска камара.

МЕСТНИ СОРТОВЕ

МАВРУД
Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в България от най-древни времена. Разпространен е главно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Мавруд е къснозреещ сорт - в района на Пловдив гроздето узрява в началото на октомври. Родовитостта е умерена. Сортът е сравнително устойчив на сиво гниене. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури.
Мавруд е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който преобладават горски плодове и подправки. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.

ГЪМЗА
Наричана още кадарка.
Гъмза е стар местен сорт, отглеждан от стари времена в Северна България. В Унгария, Словакия, Франция, Румъния, Югославия, Австрия, Турция е познат под името кадарка. У нас доскоро беше основен сорт за червено вино в Севернобългарския лозарски район. В другите райони на страната се среща като единични лози.
Гъмза е сравнително къснозреещ - бере се към края на септември до първите дни на октомври. Голям недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. Добивите и качеството силно спадат. За да се избегне това, се препоръчват проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви и бързо обиране на гроздето. Устойчивостта към ниски зимни температури е слаба. При узряване сортът достига 19-21,8% захари.
Във Видинско натрупването на захари протича по-интензивно и технологичната зрялост настъпва по-рано - около 15 септември. В години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт "Гъмза" се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и приятни танини.

ЧЕРВЕН МИСКЕТ
Синоними - Турска ружица (Югославия), Синя теменуга и Романщина (Великотърновско и Врачанско).
Червен мискет се отглежда от стари времена по нашите земи и се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието и на по-малки площи в Старозагорско, Сливенско, Ямболско и Врачанско.
Подходящи за сорта са хълмистите и проветриви терени. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. Гроздето натрупва 18-21 % захари, 5,4-6 г/куб. дм титруема киселинност, за подобряването на която се прибягва до купажиране с други сортове. Вината имат сламеножълт цвят, хармоничен вкус и приятен фин мискетов аромат. При купажиране със сортовете "Димят" и "Ризлинг италиански" се получават прочутите бели сухи евксиноградски вина.

ПАМИД
Това е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. В миналото е бил най-разпространеният у нас сорт. Сега площите му са силно ограничени. Отглежда се още в Югославия, Албания, Турция - около Одрин, Гърция, Унгария, Румъния.
Памид е среднозреещ сорт - бере се към средата на септември. Гроздето не е достатъчно издържливо на сиво гниене, има средна устойчивост на ниски зимни температури. Сравнително сухоустойчив е, не е особено взискателен към почвите. Най-доброкачествено грозде се получава върху хълмисти терени с леки отцедливи почви. Сортът е предпочитан за консумация в прясно състояние. Натрупва достатъчно захари - от 18 до 24 %, но киселинността му е ниска - 4-5 г/куб. дм. Получават се светло червени, леки трапезни вина за масова консумация. Те имат ниска киселинност и нисък екстракт, поради което не са подходящи за отлежаване, а се консумират млади, веднага след като ферментират и се избистрят.

ШИРОКА МЕЛНИШКА ЛОЗА
Това е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко, откъдето идва и името му. Разпространен е само у нас в малки размери в Благоевградски окръг около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради и други.
Широка мелнишка лоза е къснозреещ сорт. Ценните си качества той развива само в Мелнишкия микрорайон, който се отличава с висока температурна сума през вегетацията, ранна пролет, горещо лято, дълга топла суха есен и сравнително мека и топла зима. Гроздоберът обикновено започва през първата половина на октомври. Задоволително устойчив е на сиво гниене, не е устойчив на ниски зимни температури. Гроздето има много добра захарност -20-24 % и достатъчна титруема киселинност - 6-8 г/куб. дм. Младите вина се отличават с наситен черешов цвят, интензивен аромат, доминиран от череша, достатъчна плътност и характерна пикантна тръпчивост. Много добре се развиват в контакт с дъбова дървесина. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат, комплексен аромат, в който се долавят интересни тонове на тютюн и кожа, вкусът е със запазена свежест и мека тръпчивост.

МЕЖДУНАРОДНИ СОРТОВЕ

АЛИГОТЕ
Произхожда от Франция, област Бургундия, където има около 1000 ха. Там дава свежото, леко бургундско алиготе с приятен зеленикав цвят. Не може да бъде добавяно в други бургундски бели вина. Известният аперитив "Кир" представлява бургундско алиготе смесено с ликьор от касис. Извън Франция е разпространен в Румъния, Унгария, Грузия (известен под синоним Махранули) и у нас.
Гроздето узрява през първата половина и до средата на септември. Сорт Алиготе се отличава с висока родовитост и добивност. Устойчив е на ниски зимни температури, но не и на суша. За него са подходящи по-леките, но достатъчно дълбоки и влагозапасени почви в по-хладните хълмисти и проветриви райони. Този типично винен сорт развива добри технологични качества в Североизточна България. В по-топлите райони съдържанието на захари достига 22-24 %, но титруемите киселини се понижават рязко до 5,5 - 8г/куб.дм и поради това той не бива да се отглежда в такива райони. От този сорт се произвеждат свежи и приятни вина, без особена индивидуалност, по-скоро склонни към окисление. Използват се предимно в купажи при производство на качествени бели вина и значително по- рядко самостоятелно. В миналото от този сорт в България се произвеждаха значителни количества десертни вина.

КАБЕРНЕ СОВИНЬОН
У нас каберне совиньон е най-силно застъпеният сорт за червени вина. Среднозреещ е - узрява през септември, в по-топлите райони в началото, а в останалите - в края на месеца. Има много добра родовитост.
Каберне Совиньон е устойчив на обикновено гниене. Най-подходящи за него са дълбоките влагозапасени почви, макар че е сравнително сухоустойчив. Едно от ценните му качества е, че е студоустойчив. У нас този сорт развива напълно технологичните си качества - захари 21-24 %, сравнително висока киселинност 6,5-9 г/куб. дм, много добро съдържание на багрилна материя и екстракт. Вината се отличават с интензивен аромат на дребни червени плодове - предимно касис, къпина и черница, интензивен тъмночервен цвят и добра плътност. При отлежаване в дъбови бъчни развиват богат, комплексен аромат, в който се откриват, подправки, нюанси на дъб, дим, а в по-старите вина шоколад и канела. Вкусът е плътен, сочен и хармоничен. Обикновенно разкриват максималните си качества след 3 до 5 години зреене.

МЕРЛО
Този сорт произхожда от Франция.
У нас е разпространен във всички лозаро-винарски райони. Гроздето узрява около средата на септември - около 10-15 дни по-рано от каберне совиньон. По-чувствителен е на ниски зимни температури от каберне совиньон.
Мерло натрупва достатъчно захари - 22-26 % и титруема киселинност около 6г/куб. дм, която е по-ниска в сравнение с тази на Каберне Совиньон. Вината съзряват по-бързо в сравнение с произведените от каберне совиньон и като млади са по-хармонични поради по-ниската киселинност и наличието на по-меки танини. Ароматът на младите вина се описва като доминиран от нюанси напомнящи зряла череша и синя слива. В някои райони се откриват флорални нюанси. Много добре се развиват в присъствие на дъбова дървесина, като отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъба, захаросани плодове и дим. Много характерни за старите вина от този сорт са нюансите на трюфела.

МУСКАТ ОТОНЕЛ
Сортът е получен от семе в град Анже, Франция от Роберт Мореал през 1852 г. Днес той е разпространен в почти всички лозарски страни. Зърното е малко сферично, сочно, с приятен вкус и силен характерен мускатов аромат. Мускат отонел е средно до сравнително ранозреещ сорт. Бере се обикновено през първата половина на септември, но често и в края на август. Има задоволителна устойчивост на ниски зимни температури.
Сортът натрупва достатъчно захари - от 19,1 до 24,15%, но титруемата киселинност в топлите райони е ниска. Белите сухи вина, произведени от този сорт са ефектни, с доста интензивен аромат с цветист характер, напомнящ виолетки и индрише, значителна плътност и умерена свежест. Вината се консумират млади. От този сорт се произвеждат много добри десертни вина.

ПИНО НОАР
Произходът на този сорт се свързва с Франция. От него се произвеждат вина от много високо качество. Разпространението му в България е доста ограничено предимно в района около Сливен. Пино ноар се отличава с много добра родовитост. Гроздето е устойчиво на сиво гниене и сравнително устойчиво на ниски зимни температури.
Специфичното за този сорт е, че той рядко се съчетава с други сортове. Качеството на произведените от него вина зависят в много голяма степен от тероара и климатичните условия. Младите вина от този сорт се описват като вина с наситен рубинен цвят, невероятен финес и с аромат съставен от много характените нюанси на череша, черница и малина, а понякога и дим. При отлежаване в контакт с дъбова дървесина развиват богат, комплексен аромат. У нас този сорт натрупва значително количество захари - от 21 до 27 %, при достатъчно висока киселинност - 6,24-10,49 г/куб. дм. Вината тъмночервен цвят, елегантен вкус и аромат и по-нисък екстракт, отколкото тези от каберне совиньон.

РИЗЛИНГ ИТАЛИАНСКИ
Произлиза от Франция, където е отглеждан под името Меслие (Meslier). Оттам е пренесен в Северна Италия и е получил широко известното наименование Ризлинг италиански. Най-много площи с него има около езерото Балатон в Унгария. У нас е пренесен най-напред в Евксиноград и след това се разпространява предимно във Варненско и Шуменско. Сортът е среднозреещ. У нас узрява до средата на септември, а в Черноморския район - около 25 септември до началото на октомври. Италиански ризлинг обаче е чувствителен към сиво гниене и оидиум. Той вирее добре в по-хладни проветриви хълмисти райони и умерена атмосферна влажност върху по-леки почви. У нас в Източнобългарския лозарски район при добри условия натрупва достатъчно захари - 18,5 -20 %, при добра титруема киселинност - 7,2 - 8,6 г/куб. дм. Получават се качествени бели сухи вина. В по-топлите южни райони захарите се натрупват бързо, но киселините намаляват чувствително.

РИЗЛИНГ
Произхожда от долината на реките Рейн и Мозел, Германия и е един от най-старите европейски сортове. Умерено разпространен е в почти всички лозарски страни, но предимно в по-северните райони. Ризлинг е среднозреещ сорт - узрява през първата половина на септември. При добри грижи от него се получават иколо 800-1000 кг от декар. Чувствителен е към гъбни болести и се напада от сиво гниене. За него са подходящи по-леките, но достатъчно влажни почви по хълмисти проветриви терени. Отличава се с висока устойчивост на ниски зимни температури, но не е сухоустойчив и развива ценните си качества в по-хладните райони върху почви с достатъчна влагозапасеност. Развива благородно гниене и в подходящи реколти в Германия се произвеждат отлични полусладки вина, които се считат за едни от най-добрите в света.
Сухите вина от този сорт се описват като деликатни, с интензивен аромат, като в него за най-характерни се считат минералните тонове, комбинирани с плодови и цветисто - билкови нюанси. Ароматът на вината от Ризлинг подлежи на развитие при отлежаване и добива комплексен, много специфичен и пикантен характер на подправки и понякога на петрол. У нас сортът се отглежда в по-хладните североизточни райони, но за съжаление не се получават елегантните и комплексни вина, които обикновено се свързват с ризлинга. Натрупва достатъчно захари - 18-19 %, при много добра киселинност - 7,5-8,39 г/куб. дм.

РКАЦИТЕЛИ
Това е грузински сорт, който се отглежда в Кахетия от незапомнени времена и от него се произвеждат известните Кахетински вина. У нас е получил разпостранение след 70-те години поради добрата си плодовитост и устойчивост. Ркацители е средно до къснозреещ сорт. У нас в по-топлите райони - Пловдивско, Хасковско, Плевенско гроздето узрява през втората половина на септември, а в Сунгурларската долина, Карловско и Североизточна България - в началото на октомври. Гроздето натрупва най-често 18-22 % захари, като се отличава със сравнително висока титруема киселинност - 7-10 г/куб. дм. От него се произвеждат бели сухи трапезни вина без особена индивидуалност и виноматериали за естествено-пенливи вина предимно в Североизточна България. Поради високото си съдържание на ябълчна киселина и склонност към окисление на мъста и произведените вина, този сорт не се препоръчва за разпространение в България.

ШАРДОНЕ
Синоними: Шасла, Пино блан, Морилон.
Престижен винен сорт, отглеждан от стари времена във Франция в областите Бургундия и Шампан. Днес е разпространен във всички лозаро- винарски страни по света. Шардоне е ранен винен сорт. В топлите райони като Пловдивско узрява в края на август и началото на септември, а в по-хладните в Североизточна България - около средата на септември. Родовитостта му е много добра, но добивите не са високи. Сортът не е устойчив на пероноспора, напада се силно от оидиум, а в дъждовна и влажна есен и от сиво гниене. Поради това трябва да се отглежда в проветриви хълмисти райони. За него са подходящи сравнително богати, дълбоки, влагозапасени, хумусно-карбонатни, делувиални и канелено-горски почви в Североизточна България, Средногорието, Сунгурларския район. При постигане на физиологична зрялост натрупва бързо захари - при 20-24 % и запазва сравнително висока киселинност от 7-9 г/куб. дм.
От него се получават изключително качествени бели вина с интензивен аромат най-често доминиран от нюанси на тропически плодове (пъпеш, ананас), смокиня, а в случаите когато е отгледано на варовикови почви, характерните минерални нюанси. Вината от сорта "Шардоне" се развиват много добре в контакт с дъбова дървесина и формират, богат комплексен аромат.

СОВИНЬОН БЛАН
Синоними - фюме блан, мускат - силванер
Родината на сорта е Франция. Освен в Европа, се култивира и в Австралия и Нова Зеландия под синонима "блан фюме". У нас се отглежда в Бургаско, Разградско, района на Търговище и други подходящи за него микрорайони.
Совиньон блан е среднозреещ сорт - узрява към средата на септември. В района на Сотерн, Франция развива благородно гниене, което придава незабравим характер на вината. Средно устойчив е на ниски зимни температури. При узряването си достига захарно съдъжание до 20-24 %, при много добра титруема киселинност - 8-9 г. /куб. дм. В зависимост от района и от времето на гроздобера, от него могат да се получат самостоятелно или в купаж бели сухи вина с много финес, които се считат за едни от най-трудните за производство. За най-характерни нотки в аромата на вината, произведени от совиньон блан, се приемат ухание на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Вкусът е свеж, фин и много хармоничен. Вината се консумират предимно млади.

ТАМЯНКА
Произхожда от земите на Близкия изток - Сирия, Ирак, Египет, Иран и др. Най-големи площи заема във Франция, Италия и Португалия. В тези страни сортът е известен под името " дребнозърнест бял Мускат" (Muskat blanc a petits grains) или "дребнозърнест розов Мускат" (Muskat roze a petits grains), като двете вариации обикновено се отглеждат в едни и същи лозови насаждения. У нас сортът се отглежда от незапомнени времена.
Когато гроздето презрее ароматът намалява, зърната завяхват и при топла и суха есен придобиват специфичен вкус на стафиди. Тамянка е среднозреещ сорт - бере се към средата на септември. Слабо устойчив е на ниски зимни температури. Ето защо е по-добре да се отглежда в топлите микрораойни с дълга, топла, суха есен, с леки хумусно-карбонатни почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене, където температурата през зимата не пада под -16, -17°С. В света Тамянка се смята за класически винен сорт за получаване на изключително фини десертни вина. В Италия това е прочутото вино "Асти спуманте". При благоприятни условия и добро отглеждане гроздето натрупва много захари - 20-26%, при добра титруема киселинност 6-8-г/куб. дм.

ТРАМИНЕР РОЗОВ
Този сорт има австрийски произход - областта Траминер в Южен Тирол.
В нашата страна се отглежда на малки площи в Североизточна България. Траминер е сравнително ранозреещ до среднозреещ. У нас узрява в началото и средата на септември. Родовитостта му е средна до добра. Сортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от перноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива. Траминер е устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени на Североизточна България.
От сорт Траминер се получават сухи бели, силно ароматични вина с хармоничен свеж вкус. В интензивния аромат се улавят цветисти нюанси, напомнящи роза и такива на подправки. Най- добри вина от този сорт се получават в североизточна България.

ЮНИ БЛАН
Това е италиански сорт, разпространен широко във Франция, където в областта Коняк от него се произвежда прочутият френски коняк. У нас се отглежда предимно в районите на Поморие и Бургас, където от неговото грозде се получават висококачествени дестилатни виноматериали и бели сухи вина. Юни блан е къснозреещ сорт - узрява в края на септември - началото на октомври. Подходящи за него са сравнително леките, но дълбоки и достатъчно запасени с влага почви, защото е слабо устойчив на суша и ниски зимни температури. У нас юни блан натрупва от 18 до 21 % захари и висока титруема киселинност от 7 до 9,5 г/куб. дм.
Вината произведени от него са леки и свежи, с нежен, фин аромат, но не подлежат на развитие при отлежаване. Използват се предимно като дестилатни виноматериали.

  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2014, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter