Виното е по-старо от писаната ни история и дори от самото човечество. Вино има оттогава, от когато съществуват даващите грозде лози и е ставало от само себе си много преди човекът да открие доста приятното въздействие на съдържащия се в него алкохол и да реши да култивира лозата.

Макар и да се знае, че виното е било познато и на египетските фараони, до нас са достигнали твърде оскъдни сведения за това как е било произвеждано и какъв вкус е имало.

За модерния човек виненото летоброене започва едва със заселването на средиземноморските земи от финикийците около 1100 г. пр. н. е. и от гърците 350 години по-късно. На многобройните рисунки, папируси и надгробни плочи от тази епоха, работещият, воюващ, обичащ и страдащ човек е изобразен почти винаги с чаша вино в ръка.

По това време виното достига до земите, които в последствие ще се превърнат в истинската му родина - Италия, Франция и Испания, също така възникват първите лозарски масиви в Северна Америка, Южна Испания, Прованс (Франция), Сицилия и по бреговете на Черно море.

Вината на антична Елада са били възхвалявани и превъзнасяни от поетите й. Начинът, по който се е пиело виното тогава обаче, а именно смесено с билки, подправки и мед и разредено с вода, понякога дори морска, ни кара да се съмняваме в особено високото му качество. Вината от различни егейски острови са били високо ценени заради специалния им характер като тези от Хиос например.

И така, в южна Италия гърците са тази, които се занимават интензивно с винопроизводство, в Тоскана и на север от нея - етруските, а римляните следват послушно примера им. В древен Рим е писано толкова много за виното, че е могла да бъде съставена примерна карта с лозарските насаждения в империята. Дори великите римски философи и историци са писали подробни изследвания и трактати за виното. Изречението на Вергилий "Лозата обича открития хълм" е вероятно най-добрият съвет, който изобщо може да бъде даден на един винар. Пресметливите умове са изчислявали дори колко сън и храна са необходими на един роб за да бъде в най-добра форма за производството на еликсира. И с право, тъй като около 1000 г. пр.н.е. винопроизводството в Римската Империя достига значителни размери и идеята за контрол на разходите е съвсем разумна, ако не и наложителна. Виното "завладява" цялата империя, римляните го произвеждат по всичките си земи и дори внасят допълнително от колониите си в Испания и Северна Африка. Благодарение на археологията днес знаем, че Помпей е бил един от най-важните центрове за търговия с вино.

Какво е било обаче качеството на римското вино? Част от вината са показвали невероятен потенциал за отлежаване, което говори за високо качество на приготвянето. Мъстта често е била концентрирана чрез загряване и е била оставяна да поема пушека от печката, т.е. по всяка вероятност е имала вкус, подобен на днешната Мадейра.

Големите реколти на древния Рим са били дълго възхвалявани и още по-дълго пити, дори повече отколкото днес ни се струва възможно; известното вино "Опимиан" от годината на консул Опимий - 121 г. пр. н. е. - е било годно за пиене, ако се вярва на източниците, на .... 125 годишна възраст.

Римляните са разполагали с всичко необходимо за отлежаване на виното, макар и да не са използвали типичните за днес материали. Стъклото не се е използвало за съхраняване на вино, а дървени бъчви са се използвали само в Галия и Германия. Самите римляни, по подобие на гърците, са използвали глинени амфори с вместимост от около 35 л.

По всяка вероятност повечето италианци отпреди 2000 години са пиели вино, подобно на това, което пият днес техните потомци - младо, приготвено по проста технология и в зависимост от годината - силно или накиселяващо.

Когато римляните окончателно се оттеглят от Галия около 5 в. сл. н. е. те вече са положили основите на почти всички световноизвестни винарски области в модерна Европа.